В началото исках всичко веднага.
Големи печалби, всеки ден.
Влизах в сделки без ясен план, само защото „нещо се движи“.
После дойде загубата. И още една. И още. Вместо да се откажа, спрях и започнах да наблюдавам. Започнах да чакам. Да записвам. Да мисля.
Оказа се, че колкото по-бавно действам, толкова по-бързо напредвам. Колкото по-малко търгувам, толкова по-малко греша.
Форекс не е състезание по скорост. Това е поход с компас, не със спринтова обувка. И който го разбере навреме — стига по-далеч.
